Подкрепа на автономията на движението на младежи с увреждания чрез насочване и картографиране на достъпни места

Цел и принципи на ЦРПД

Целта на настоящата конвенция е да насърчава, защитава и гарантира пълното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от всички хора с увреждания и да насърчава зачитането на присъщото им достойнство.

Хората с увреждания включват тези, които имат дългосрочни физически, психически, интелектуални или сензорни увреждания, които при взаимодействие с различни бариери могат да попречат на тяхното пълно и ефективно участие в обществото на равна основа с другите.

Дизайнът за всички е „проектирането на продукти и среди, които да бъдат използвани от всички хора, във възможно най-голяма степен, без нужда от адаптация или специализиран дизайн“.

Неговите принципи са:

Подходът на Европейския съюз към уврежданията изисква премахването на дискриминацията и решимостта хората с увреждания да имат същите права като хората с увреждания, не само на теория, но и на практика. Стандартите са документирани доброволни споразумения, които установяват важни критерии за продукти, услуги и процеси. Следователно стандартите помагат да се гарантира, че продуктите и услугите отговарят на предназначението си и са сравними и съвместими.

Стандартите, които отчитат многообразието на потребностите на населението и тяхното функционално разнообразие следвайки подхода „Дизайн за всички”, ще благоприятстват развитието на продукти и услуги, които са достъпни за всички, включително за хората с увреждания и възрастните хора.

Мандатът за стандартизация 473 за включване на „Дизайн за всички“ в съответните инициативи за стандартизация, издадени от Европейската комисия през 2010 г., има за цел да обърне внимание на включването на достъпността в производствения процес на произведените стоки и услуги, като се следва дизайн за всички.

Преминаванията и пресичането на пътя са най-обсъжданите теми. Липсата на паднали бордюри от другата страна на пътя например беше особен проблем за хората в инвалидни колички. Автомобил, паркиран пред падащ бордюр, може също толкова лесно да предотврати достъпа. Ограниченото време за преминаване на контролирани преходи създава безпокойство сред хората с двигателни и зрителни увреждания. За пешеходците със зрителни увреждания звуците, генерирани от голям обем на трафика, също са плашещи.

Поведението на водача, съчетано с липсата на безопасни места за преминаване по натоварени пътища, е голяма грижа за хората с ограничена подвижност. Дори и с дизайнерските характеристики, като строежи, които стесняват пътното платно и намаляват разстоянието, от което пешеходците трябва да пътуват, е невъзможно да излязат пред постоянния трафик. Пешеходците с увреждания остават да чакат шофьор да ги забележи, да намали скоростта и да спре, за да им даде възможност да преминат пътя. Поддържането на контролирани преходи е отговорност на отделите за автомагистрали на местните власти. Например, новите пътеки за пуфини са в състояние да откриват пешеходци и да позволяват повече време за преминаване. Дизайнът им обаче разполага и червените и зелените мъже на по-ниско ниво – извън полезрението на хората в инвалидни колички, когато наоколо има други пешеходци.

В райони с високи стъпки и жилищни места хората с увреждания обикновено се уведомяват за неравни повърхности. Страхът от препъване (напр. Над издигнати плочи) може да обезкуражи хората да слязат от автобуса и да вървят вместо това. За тези, които така или иначе са ходили по избор или необходимост, е необходимо постоянно да гледат надолу и да проверяват краката си – намалявайки удоволствието си от ходенето. Има трудности, причинени от временни препятствия, като кошчета за колела, рекламни табла (A-табла) и автомобили, паркирани на настилката.

Колоезденето по тротоари и скутери за мобилност се разглеждат като заплаха от хората с увреждания. Съображенията за проектиране, предназначени да помогнат на хора с един вид сензорно увреждане, могат да противоречат на нуждите на хора с други видове увреждания. Повдигнатите мехури на стъпала и при пресичания също могат да причинят пътувания и падания, но тяхната нужда е приета. За хората със зрителни увреждания липсата на цветен контраст може да затрудни откриването на неравни повърхности. Добре проектираната пешеходна среда поддържа функционална мобилност и стимулира психологическото възстановяване от ограничаващи условия.

Б. Хорн (2016) разделя фасилитаторите и бариерите на три основни категории:

Има много бариери, както вътрешни, така и екологични, пред които са изправени хората с увреждания, когато участват във физическа активност.

Вътрешните бариери включват липсата на знания за ползите от физическата активност. Налице е много малко информация за хората с увреждания относно ползите от дейността за тяхното основно състояние или потенциала му за предотвратяване на възникващи вторични усложнения. Тази липса на знания може да доведе до несигурност за хората с увреждания по отношение на това дали физическата активност е полезна или вредна за състоянието на човека.

Недостъпността до съоръжения е пречка, която възпрепятства участието на хора с физически или сензорни увреждания, тъй като често сградите не са предназначени за настаняване на хора с физически и сензорни увреждания, т.е. рампи, врати, смяна на съоръжения и т.н.

Въпреки напредъка в премахването на бариерите и напредъка в универсалните практики, основани на дизайна, остават значителни екологични бариери, понякога на места, където човек не би ги очаквал, например болници и лекарски кабинети, в които липсват сгради, оборудване и услуги, подходящи за хора с физически мобилност, сензорни и други увреждания. Устойчивостта на подобни екологични бариери ще стане все по-сериозна, тъй като броят на хората с най-висок риск от увреждане нараства значително през следващите десетилетия. И все пак нарастващият брой трябва да означава по-голям пазар за достъпни продукти и нарастващо търсене на достъпна среда.

Транспортът е друга основна бариера, тъй като много хора с увреждания нямат собствен транспорт и в резултат на това трябва да разчитат на обществения транспорт или някой друг, за да ги доведе до съоръжението. Това може да създаде неудобство както за лицето с увреждане, така и за онези, които осигуряват транспорта.

Семействата също могат да действат като бариера за участие, тъй като може да не разбират ползите, които физическата активност може да донесе на хората с увреждания, като същевременно се страхуват, че могат да се получат наранявания или инциденти по време на спорт.

Искането на хора с увреждания да съдействат за оценка на достъпността на сградите би изглеждало логичният начин да се гарантира, че измерванията са значими и че измервателните уреди се управляват от онези, за които те са най-подходящи.